С участието на Красимир Терзиев, Владия Михайлова, Кирил Василев, Десислава Димова, Мила Минева. Модератор Александър Кьосев
От документалните кадри при падането на Берлинската стена до снимките на президента Тръмп пред оградата на мексикано-американската граница, от легендарния графит с целувката между Хонекер и Брежнев до графитите на Банкси върху стената на Западния бряг – образите на стени, прегради, бариери и граници се множат и не престават да вълнуват колективното въображение.
Какво представляват стените в тази почти безбройна визуална продукция – солидни съоръжения за сигурност или ужасни прегради пред свободата? В първия от три дискусионни панела на международната конференция „Стени“, насочени към широката публика, ще обсъдим темата от гледната точка на художници, куратори и изкуствоведи.
Фотограф Яна Лозева
Съвременното изкуство предпочита да ги изобразява сякаш всички стени са „берлински“ – те са там да бъдат разрушени, преодолени, подиграни или пък само повод за съчувствие и активистки ангажимент към страданията на бежанци и мигранти. В популярната култура обаче визуалната им стойност може да бъде съвсем друга: например в „Игра на тронове“ се извисява зашеметяващ леден Вал между „нас“ и „тях“, очевиден символ на непреодолимата граница между човешко и нечовешко. Съответно в този популярен сериал защитата на Стената не изглежда като полицейщина или враждебен надзор, напротив, представена е като героично удържане на наплива на Чудовищното, на призраци и диваци. Тази амбивалентност поставя сериозния въпрос – как да мислим за Стените днес? Кои техни образи доминират, кои са визуалните и концептуални конфликти, които създават? Дали просто опредметяват вече съществуващи границите, или напротив – сами ги създават? Дали, ex contrario, не са знаци на бунта и свободата? В кои случаи са фантазми, породени от мечти, в кои са породени от масови страхове? Образът им е множествен, противоречив и многозначен, трудно можем да изброим всички възможности: има стени, които са там, просто защото чакат да бъдат изрисувани, да се превърнат в произведения, дори в галерии на открито. Има рухнали стени, излъчващи странната естетика на Руините; всъщност днешният човек е заобиколен от такива отломки от бивши Валове, издигащи се днес без никаква функция по средата на нищото, разказващи смътни истории за забравени вражди, обезсмислили се граници, изветрели прегради… А сигурно има и образни варианти на стени, за които не се сещаме.
Като отправна точка за дискусията ще бъде обсъдена видеодокументацията на пърформанса „Да строим, да бутаме“, реализиран на 13 октомври в рамките на инсталацията на Красимир Терзиев „Между миналото което е напът да се случи и бъдещето което вече е било“ на мястото на бившия мавзолей в София (по идея на Александър Кьосев и в сътрудничество с Владия Михайлова, Красимир Терзиев и Мартин Пенев).
На български език.
Организатори: Културен център на Софийския университет, Център за четене и култура, РЦСИ „Топлоцентрала“, с подкрепата на фондация „Америка за България“